Десет години след язидския геноцид, оцелелите се борят да възстановят живота си

Десет години след клането на ИДИЛ против язидския народ, стотици хиляди разселени оживели не могат да се завърнат безвредно в предходните си домове в Ирак, споделят две неправителствени организации в нов доклад.

Докладът, оповестен в петък от Refugees International и Voice of Ezidis, предизвестява, че тези, които подхващат рисковото пътешестване до Европа, живеят в правна несигурност.

Той прикани европейските страни да пуснат филантропични визи за оживелите от геноцид, които ще разрешат на язидите да доближат безвредно до Европа и да приложат ограничения в целия Европейски Съюз, които ще им разрешат да се заселят в страни, където имат родственици.

Язидите, от дълго време преследвана група, чиято религия се корени в зороастризма, към момента се възвръщат от ужасите на нападението на ИДИЛ против тяхната общественост в иракския квартал Синджар през 2014 година

В рамките на дни близо 10 000 души са били убити – убити, обезглавени или изгорени живи – или отвлечени, съгласно списанието PLOS Medicine на Public Library of Science през 2017 година

Някои села в Синджар са всеобщи гробища – занапред ще бъдат ексхумирани. Повече от 2800 дами и деца също се считат за изчезнали.

Десетилетие по-късно оживелите към момента се борят с контузия.

Синджар значително остава в руини, като федералното иракско държавно управление и самостоятелният район Кюрдистан в Ирак се борят за надзор над региона. Язидите са лишени от политическо въздействие и не могат да практикуват религията си. Малцина са получили репарации или обезщетения.

Според отчета повече от 200 000 язиди остават разселени, разпръснати в лагери в региона на Кюрдистан и противоречивите региони на Северен Ирак.

Иракското държавно управление, което тази година разгласи краен период за затваряне на лагерите 30 юли, предложи заплащания и работа на тези, които изоставен. Изследователите обаче споделят, че язидите, с които са говорили, се усещат неспособни да се върнат към рисковите условия в Синджар.

Изследователи от двете неправителствени организации разговаряха с 44 бежанци в Гърция в три лагера, един в Серес и два други покрай градовете Солун и Атина.

Много от тях бяха измежду 4000-те, които избягаха през 2023 година Освен малтретиране от ИДИЛ, язидите оповестяват и за дискриминация от кюрди.

При неналичието на „ безвредни пътища “ към Европа язидите са склонни да наемат контрабандисти, с цел да ги отведат до страни като Гърция, откъдето се реалокират в други европейски страни, като хората постоянно умират или са изправени пред депортиране по време на пътуването. Семействата постоянно са раздрани, членовете са разпръснати на разнообразни места. Много от язидите, интервюирани в Гърция, са прекарали години в „ бедност “ в лагерите, само че не са съумели да се върнат към заплахите в Ирак или да се съберат със фамилията си в страни като Германия и Холандия.

Онези, които стигнат до Европа, са изправени пред години на разлъка с околните си. Една жена, интервюирана в Серес, е оставила двегодишното си дете в Ирак. Целта й беше да стигне до Холандия, където брачният партньор й има родственици, да подаде молба за леговище и да докара детето си непосредствено там. Въпреки това, когато в последна сметка стигнат до Холандия, ще са нужни 15 месеца, с цел да се обработят молбите им за леговище и 81 седмици, с цел да аплайват детето им да се причисли към тях.

Междувременно в Гърция фамилиите се борят с голям брой провокации. След като бъдат приети за бежанци в Гърция, от хората се изисква да изоставен лагерите си в границите на един месец, без да имат къде да живеят и без средства да устоят фамилиите си.

HELIOS, стратегия за интеграция, поддържана от Международната организация по миграция, е в положение да отговори единствено на „ част от търсенето “ за помощ, се споделя в отчета.

Някои напущат страната и съгласно известията гръцките управляващи форсират даването на статут на емигрант и паспорти, тъй че да могат да аплайват още веднъж за леговище другаде, постоянно в Германия.

Мнозина се оказват в правна невъзможност, защото Германия „ анулира целта “ на молбите за леговище сред 2019 година и 2022 година от претенденти, които към този момент са получили интернационална протекция в Гърция.

В отчета се показва, че доста от тези, на които е отказано леговище, са получили статут „ Duldung “, което значи, че не могат да водят членове на фамилията си, с цел да се причислят към тях.

По силата на съглашение с Ирак от 2003 година те даже ще бъдат депортирани. Миналата година кюрдски медии оповестиха, че язид, депортиран след 11 години престой в Германия, е умрял в Ербил. Тъй като нямаше къде да живее, той си беше направил неподготвено леговище от картон под мост покрай градския стадион Франсо Харири, където беше открит мъртъв.

Все още не е ясно по какъв начин язидите ще бъдат наранени от Пакта на Европейски Съюз за миграцията и убежището, признат от Европейския парламент предишния месец. Съгласно „ механизма за взаимност “ на новия закон страните от Европейски Съюз би трябвало да споделят отговорността за лицата, търсещи леговище, като вземат поради „ значимите връзки “, в това число фамилните връзки, когато реалокират хора във втори страни.

Но пакетът може също по този начин да утежни нещата за язидите, защото страните от Европейски Съюз в този момент откриват гранични уреди за приемане и инспекция на търсещи леговище, изпращайки назад тези, които се смятат за неприемливи. Правозащитни групи осъдиха промените, заявявайки, че те подкопават правата на търсещите леговище и ги излагат на нарушавания на човешките права като случайно задържане и корист с полицията.